Категория: Психотерапия

Защо се разпадат семействата? Сигурно сте забелязяли в последните години как бързо и лесно се разпадат браковете. Все по-често чуваме подобни новини за близки и познати и вече изобщо не ни учудват, приемаме го като нещо нормално. Семействата, които се запазват са все по-малко.   Но защо се случва това?  Как се получава така, че тази толкова древна и устояла през вековете форма на организация, сигурност, принадлежност, създаваща идеални условия за отглеждане на децата с любов, се пропуква и не оцелява?    Бих искала да споделя с вас впечатления от работата ми като психотерапевт за една често срещана причина за разпадане на семейството.   При много от младите семейства проблемите се изострят след раждането на дете. Те разбира се са съществували и преди това в латентен вид, но появата на новият член на семейството го демаскира и уголемява. Раждането на дете от нещо естествено в миналото се е превърнало в огромно изпитание за жената. Наистина да се адаптираш към нов начин на живот, когато вече някой друг зависи напълно от теб, непрестанно и няма почивен ден, в който да излезеш от тази роля е трудно, но не е невъзможно.    Кое пречи на съвременните жени да преминават през този процес с лекота и да израстват в него, вместо тази неуспешна адаптация да води до срив в семейната система? Мисля, че проблемът е заложен отдавна и е свързан с една ключова дума – еманципация. Или по-скоро деформираното разбиране за това. Както много идеи в човешкото общество и идеята за еманципация на жените се е зародила като добра, полезна и справедлива – свобода от зависимост, равнопоставеност и възможност за развитие. Но постепенно тази възможност за жените се е превърнала в задължение, правило, принуда или за някои дори в неистов стремеж и амбиция за самодоказване. Деформира се ценностната система, като грижата за семейството отстъпва на заден план и се поделя с мъжа, който също е принуден да се адаптира към тези процеси, често неуспешно. Размиване и дори смяна на ролите наблюдаваме, объркване, погрешно възприето като свобода. И така жената встъпва в бременността и майчинството с очакване, че грижите за детето също ще бъдат поделени поравно. А мъжът често или не знае за тези очаквания, или не е съгласен с тях или не може да ги реализира поради непоgготвеност, неопитност или отсъствие от дома. Получава се конфликт, в който всеки трупа неудовлетвореност и гняв от идеята си за несправедливо участие на другия в ситуацията. Това заедно с появата на нови ангажименти, безсъние и умора намалява самоконтрола и вади на преден план „тъмната страна“ на всеки от двамата партньори.   Като пример: често младите майки споделят с мен как след дългият и напрегнат ден с плачещо от колики бебе (а може би и още едно по-голямо дете наоколо с неговите си нужди също), очакват с нетърпение бащата да се прибере от работа, за да поеме част от грижите и да ги отбремени. Те се чувстват много предадени и ядосани, ако той закъснее или по някаква причина не изпълни това, както те са го планували. От друга страна мъжът, който работи няма особено желание да се прибере у дома при една изнервена и гневна жена, за да поеме грижи, които са му непривични. Той не е убеден, че трябва да го прави, след като цял ден е работил. Конфликтът е неизбежен. Да не забравяме, че има и много други фактори в семейството, които се променят и оказват влияние на този конфликт – интимните отношения, участието на бабите и дядовците, финансовите предизвикателства и т.н. Когато жената се завърне и към работните си ангажименти, много вероятно връзката между нея и партньора и да не издържи на напрежението.     Според мен дали едно семейство ще издържи на предизвикателствата на нашето време и ще се запази като добре функциониращо зависи от способността на жената да балансира времето и усилията си така, че да дава на всички – децата и партньора си нужната им любов, внимание, грижа и подкрепа. Това означава да може да приоритизира, а после да компенсира ощетения от грижи, но така че всички в семейството да усещат нейната обич. Означава и да може успешно да превключва от служебните си задължения към семейните и да има яснота кои са по-значими за нея. Различните жени имат и различен ресурс да правят това, не всички могат да се справят.Понякога жените просто нямат сили, защото са ги отдали в работата си и това е много тъжния ефект от еманципацията. Но ресурсът може да бъде и повишен, ако се вслушат в женската си природа и използват енергията, произтичаща от нея. На отчаяните и неуверени в себе си жени казвам, че те просто не знаят колко много могат и сега е моментът да открият потенциала си. Нужно е да приемат, че да си жена означава да обичаш и да се грижиш, да прегръщаш, да нахраниш и да стопляш. Тези естествени способности на жената са опосредствани от хормона окситоцин, който мъжете нямат в такова голямо количество. За това тези функции природата е отредила на жените. Жените го могат, това е тяхната същност. Няма защо да се противим на това и да го виждаме като несправедливост, така хабим излишно енергията си. Много пагубни са и неосъзнатите мисли като „Не мога да се справя“, “Не мога повече“, “Не е честно“ и др. подобни. Те са неверни и блокират достигането до идеите и стратегиите за справяне.       Мъжете разбира се имат своя важна роля. Те са тези, които могат да уголемят и поддържат активна тази женска енергия чрез даване на внимание, уважение, разбиране, сигурност и подкрепа. Само така жената ще може да даде максимума, на който е способна. Така системата семейство е стабилна и се зарежда от собствените си позитивни емоции. Разбира се нужна е ценностна система и обща цел, които е добре да се изяснят в началото, когато се създава семейството.     Ако процесите в семейството не се случат според зададените от природата принципи, то любовта се губи и от това страдат децата. Ако жената не приема истинската си роля и не е подкрепена от мъжа до себе си, тя няма да успее да задържи интимността и връзката си с него. Няма да има ресурса да даде така нужното усещане в детето, че е обичано. То ще има физическата грижа, но не и емоционалната. Ще расте в този семеен модел на конфликт и напрежение и ще го пресъздаде след време в собственото си семейство. Така наблюдаваме ефекта „предай нататък“. Много хора неосъзнато повтарят сътбата на своите

Какво да правим в потока от негативни новини      В последно време сме свидетели на голяма динамика в събитията около нас и по света. Съответно на това, информационният поток стана доста интензивен и за жалост изключително много негативен. От всичко посоки ни застигат новини за болести, инциденти, катаклизми… Оскъдните позитивни новини не могат да дадат нужния баланс, за да имаме реалистична гледна точка към живота. Отвсякъде отеква едно комбинирано послание, което нашето подсъзнание възприема така: „Опасност!Застрашен съм“. Това е изключително пагубно, защото тялото реагира автоматично с реакция тип “бий се или бягай“. А знаем, че не бива да пребиваваме дълго в това състояние. Последиците ги наблюдаваме около нас – изнервени, гневни хора, повишена агресия в обществото, общо усещане за напрежение, увеличена заболеваемост от тревожни разстройства, спад в имунитета на населението и още много други. Какво да правим? Как да се спасим от последиците от този негативен информационен поток? Дори  да си мислим, че сме се скрили от него, дори да не включваме телевизора, той пак ни застига. А и да живеем, избягвайки новините и информацията в наше време не е добра адаптационна реакция. Така или иначе ще научим лошите новини от познати, в случаен разговор, от публикации в социалните мрежи, от радиото в таксито…и  те ще ни стреснат много повече, защото ще сме изненадани и неподготвени. Спазването на психологическо-информационна хигиена се оказва изключително трудно. Как да научаваме какво действително се случва около нас, да ползваме достоверна информация и същевременно да избягваме негативните и нездравословни послания от информационния поток? Как да „четем между редовете“ на новините? Определено не можем да разчитаме, че медиите са загрижени за нашия психически комфорт и здраве. За това мога да предложа няколко идеи: Ако научите, че на някой се е случило нещо лошо, не се идентифицирайте с него. Не допускайте мисли от рода “Това може да се случи и на мен“, “Това ще се случи и на мен“. Не знаете подробности от живота на този човек, не познавате цялата картина, а само малка част от нея. Когато слушате информация, дори по националните медии, имайте в предвид, че дори тя е обработена и селектирана и това отнема пълната ѝ обективност. Самия факт, че тази информация е предпочетена за представяне пред друга, вече ощетява обективността и се превръща в ГЛЕДНА ТОЧКА. Затова слушайте през своеобразен филтър – „В това искат да ме накарат да повярвам“. Това не означава, че  това е истината, а идеята на редактора, че това е истината. Търсете добри новини, положителни събития. Има ги, бъдете сигурни. Комбинирайте информацията с хумористични елементи и красиви за очите неща – разглеждайте красиви картини, фотоси, слушайте качествена музика. Намерете си баланса, който медиите не успяват да намерят. Бъдете състрадателни и съпричастни към хората с проблеми, помогнете ако можете, но останете свързани със своята реалност. Това означава да вършите своите задачи и да живеете своя живот по най-добрия начин. Вашето страдание, тъга и страх няма да помогнат на страдащите, нито на вас. Действието, оптимизмът и надеждата е това, което помага. Имайте в предвид, че по света винаги са се случвали лоши неща, но сега научаваме много по-лесно и бързо за тях. И не на последно място – Вярвайте. Във Вселената има баланс. Няма само отрицателни събития, нито само положителни. На всичко лошо, което се е случило, съответства поне толкова добро, а най-вероятно и повече.  

Какво е психотерапия? „Знам три неща, които лекуват – билките, ножът и словото“ Асклепий   Безспорно това е метод за лечение, облекчение на страданието и самоусъвършенстване. Човечеството го познава и ползва от хилядолетия, макар и не под това име. Психотерапията е имала неизменна роля при лечението на всяка болест в древността, дори е била условие за практикуване на медицина. Самият лекар е лекарството, но ако знае какво и как да каже на пациента. Терминът психотерапия е употребен за пръв път през 1872г. от D. H. Tuke в съчинението му “Влияние на духа върху тялото“. Ето някои определения за психотерапията: „Психотерапията е всяко лечение, което си служи с психични средства, за да се бори с болестта.“ – Elden „Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход.“ – Rogers „Психотерапията е метод на лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите на живота.“ – Maslow „Терапията не е заместител на живота, а генерална репетиция за него.“ – Ървин Ялом Психотерапията работи не само в полето на медицината при заболявания, но и в много други области и ситуации – взаимоотношенията, самопознанието,вземането на решения, адаптацията към нови обстоятелства, личностовото развитие и много други. Как работи психотерапията? Терапевтът и пациентът са „спътници в пътуването“. Това е едно интересно пътешествие, в което имаме нужда от спътник с определен опит. А ситуациите, в които не можем и не бива да се справяме сами не са малко. Психотерапията активира механизмите за справяне и ресурсите, заложени във всеки. Път чрез естественото междучовешко общуване, емпатия и подкрепа. Самопознание. Тренинг за развитие и по-добро справяне. Търсене на решения и нови гледни точки. Тя използва много методи. Познати са голям брой, само до 1960 г. са изброени 1200. Някои от тях са особено ефективни, а напоследък доста добре доказани чрез научни изследвания и проучвания на ефектите. Техниките могат да се разделят най-общо така: Сугестивни и рационални т.е. Изграждащи срещу катарзисни, отреагиращи, аналитични. Приложими в състояние на бодрост срещу приложими в хипноидни състояния. Индивидуални срещу групови. Водени от лекар срещу автометоди. Психотерапията може да се прилага самостоятелно при някои състояния, в други случаи се налага комбинирането и с медикаменти. Има и заболявания, в които тя и само спомагателно средство. Защо психотерапия?Психотерапията, практикувана правилно няма странични ефекти, за разлика от медикаментите. Нейното действие е трайно, защото дава нови знания, модели за справяне и увереност на хората да преодоляват трудности, които неизменно съпътстват живота ни. Това не важи за медикаментозната терапия, чието действие се прекратява след спирането й (с малки изключения). По този начин психотерапията е ИНВЕСТИЦИЯ на човека в самия себе си. Подценяването на възможностите на словото да лекува и възстановява хармонията в човека през последните години като че ли се случва успоредно с развитието на технологиите и фармакологичната индустрия. С желанието да бъде бърза и ефективна, медицината предлага по-лесното и пасивно решение за пациента – хапчето.   До колко по-лесното е по-доброто… Пасивните решения подтискат заложените в човека механизми да се справя, да се променя, да се усъвършенства и да бъде щастлив.