Защо се разпадат семействата?
Сигурно сте забелязяли в последните години как бързо и лесно се разпадат браковете. Все по-често чуваме подобни новини за близки и познати и вече изобщо не ни учудват, приемаме го като нещо нормално. Семействата, които се запазват са все по-малко.
Но защо се случва това?
Как се получава така, че тази толкова древна и устояла през вековете форма на организация, сигурност, принадлежност, създаваща идеални условия за отглеждане на децата с любов, се пропуква и не оцелява?
Бих искала да споделя с вас впечатления от работата ми като психотерапевт за една често срещана причина за разпадане на семейството.
При много от младите семейства проблемите се изострят след раждането на дете. Те разбира се са съществували и преди това в латентен вид, но появата на новият член на семейството го демаскира и уголемява. Раждането на дете от нещо естествено в миналото се е превърнало в огромно изпитание за жената. Наистина да се адаптираш към нов начин на живот, когато вече някой друг зависи напълно от теб, непрестанно и няма почивен ден, в който да излезеш от тази роля е трудно, но не е невъзможно.
Кое пречи на съвременните жени да преминават през този процес с лекота и да израстват в него, вместо тази неуспешна адаптация да води до срив в семейната система? Мисля, че проблемът е заложен отдавна и е свързан с една ключова дума – еманципация. Или по-скоро деформираното разбиране за това. Както много идеи в човешкото общество и идеята за еманципация на жените се е зародила като добра, полезна и справедлива – свобода от зависимост, равнопоставеност и възможност за развитие. Но постепенно тази възможност за жените се е превърнала в задължение, правило, принуда или за някои дори в неистов стремеж и амбиция за самодоказване. Деформира се ценностната система, като грижата за семейството отстъпва на заден план и се поделя с мъжа, който също е принуден да се адаптира към тези процеси, често неуспешно. Размиване и дори смяна на ролите наблюдаваме, объркване, погрешно възприето като свобода. И така жената встъпва в бременността и майчинството с очакване, че грижите за детето също ще бъдат поделени поравно. А мъжът често или не знае за тези очаквания, или не е съгласен с тях или не може да ги реализира поради непоgготвеност, неопитност или отсъствие от дома. Получава се конфликт, в който всеки трупа неудовлетвореност и гняв от идеята си за несправедливо участие на другия в ситуацията. Това заедно с появата на нови ангажименти, безсъние и умора намалява самоконтрола и вади на преден план „тъмната страна“ на всеки от двамата партньори.
Като пример: често младите майки споделят с мен как след дългият и напрегнат ден с плачещо от колики бебе (а може би и още едно по-голямо дете наоколо с неговите си нужди също), очакват с нетърпение бащата да се прибере от работа, за да поеме част от грижите и да ги отбремени. Те се чувстват много предадени и ядосани, ако той закъснее или по някаква причина не изпълни това, както те са го планували. От друга страна мъжът, който работи няма особено желание да се прибере у дома при една изнервена и гневна жена, за да поеме грижи, които са му непривични. Той не е убеден, че трябва да го прави, след като цял ден е работил. Конфликтът е неизбежен. Да не забравяме, че има и много други фактори в семейството, които се променят и оказват влияние на този конфликт – интимните отношения, участието на бабите и дядовците, финансовите предизвикателства и т.н. Когато жената се завърне и към работните си ангажименти, много вероятно връзката между нея и партньора и да не издържи на напрежението.
Според мен дали едно семейство ще издържи на предизвикателствата на нашето време и ще се запази като добре функциониращо зависи от способността на жената да балансира времето и усилията си така, че да дава на всички – децата и партньора си нужната им любов, внимание, грижа и подкрепа. Това означава да може да приоритизира, а после да компенсира ощетения от грижи, но така че всички в семейството да усещат нейната обич. Означава и да може успешно да превключва от служебните си задължения към семейните и да има яснота кои са по-значими за нея. Различните жени имат и различен ресурс да правят това, не всички могат да се справят.Понякога жените просто нямат сили, защото са ги отдали в работата си и това е много тъжния ефект от еманципацията. Но ресурсът може да бъде и повишен, ако се вслушат в женската си природа и използват енергията, произтичаща от нея. На отчаяните и неуверени в себе си жени казвам, че те просто не знаят колко много могат и сега е моментът да открият потенциала си. Нужно е да приемат, че да си жена означава да обичаш и да се грижиш, да прегръщаш, да нахраниш и да стопляш. Тези естествени способности на жената са опосредствани от хормона окситоцин, който мъжете нямат в такова голямо количество. За това тези функции природата е отредила на жените. Жените го могат, това е тяхната същност. Няма защо да се противим на това и да го виждаме като несправедливост, така хабим излишно енергията си. Много пагубни са и неосъзнатите мисли като „Не мога да се справя“, “Не мога повече“, “Не е честно“ и др. подобни. Те са неверни и блокират достигането до идеите и стратегиите за справяне.
Мъжете разбира се имат своя важна роля. Те са тези, които могат да уголемят и поддържат активна тази женска енергия чрез даване на внимание, уважение, разбиране, сигурност и подкрепа. Само така жената ще може да даде максимума, на който е способна. Така системата семейство е стабилна и се зарежда от собствените си позитивни емоции. Разбира се нужна е ценностна система и обща цел, които е добре да се изяснят в началото, когато се създава семейството.
Ако процесите в семейството не се случат според зададените от природата принципи, то любовта се губи и от това страдат децата. Ако жената не приема истинската си роля и не е подкрепена от мъжа до себе си, тя няма да успее да задържи интимността и връзката си с него. Няма да има ресурса да даде така нужното усещане в детето, че е обичано. То ще има физическата грижа, но не и емоционалната. Ще расте в този семеен модел на конфликт и напрежение и ще го пресъздаде след време в собственото си семейство. Така наблюдаваме ефекта „предай нататък“. Много хора неосъзнато повтарят сътбата на своите родители, въпреки че като деца не са харесвали обстановката, в която са отглеждани.
Моят съвет е да не се отказвате лесно от семействата си, да положите всички възможни усилия да потдържате баланса в тях, да осъзнавате собствената си роля и отговорност в процесите и да не се страхувате да давате любов.