„Знам три неща, които лекуват – билките, ножът и словото“ – Асклепий

Безспорно това е метод за лечение, облекчение на страданието и самоусъвършенстване. Човечеството го познава и ползва от хилядолетия, макар и не под това име. Психотерапията е имала неизменна роля при лечението на всяка болест в древността, дори е била условие за практикуване на медицина. Самият лекар е лекарството, но ако знае какво и как да каже на пациента. Терминът психотерапия е употребен за пръв път през 1872г. от D. H. Tuke в съчинението му “Влияние на духа върху тялото“.

Ето някои определения за психотерапията:

• „Психотерапията е всяко лечение,което си служи с психични средства,за да се бори с болестта“ Elden
• „Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход“ Rogers
• „Психотерапията е метод на лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите на живота“ Maslow
• „Терапията не е заместител на живота,а генерална репетиция за него“ Ървин Ялом
• Психотерапията работи не само в полето на медицината при заболявания, но и в много други области и ситуации взаимоотношенията, самопознанието, вземането на решения, адаптацията към нови обстоятелства, личностовото развитие и много други.

Прочетете повече

Продължителността на психотерапевтичния курс зависи от конкретния проблем, по който се работи, от личността на клиента и от използвания метод. Има проблемни житейски ситуации, за които са необходими само един-два разговора с терапевт, за да си изясните позицията, но съществуват и комплексни и усложнени във времето проблеми, които изискват по-продължителна работа-няколко месеца, дори 1-2 години.

В моята практика се старая да подбирам такъм метод на работа, че да постигнем максимално бързо резултат. Мисля, че времето в нашия живот е ценен ресурс и за това правя всичко възможно да го спестя на клиента до колкото е възможно. По време на първата консултация се изяснява колко приблизително сесии ще се наложи да се проведат, но понякога в хода на работа се налага този план да се промени ако възникнат нови проблеми или се открият неподозирани такива.

Да, може. Това е едно от предимствата на психотерапевтичното лечение – то няма вредни лекарствени взаимодействия. В много ситуации психотерапията е първо средство на избор т.е. за самостоятелно приложение и може да постигне подобрение на състоянието и без лекарства. Има и заболявания, при които е добре да се комбинира с медикаменти-антидепресанти, антипсихотици, тимостабилизатори и др. В тези случаи резултатът от съвместното приложение е по-добър от колкото всеки един от двата метода поотделно.

В моята практика се старая да минимизирам нуждата от психоактивни медикаменти. Мисля, че ако можем да постигнем лечебен резултат само с психотерапия, хранителни добавки, бахова терапия, витамини, общоукрепващи средства и процедури, то трябва да се възползваме от този шанс. Но е добре и да сме реалисти и да отчитаме истинската ситуация. За това, когато се налага работя в екип с мои колеги -психиатри, невролози, физиотерапевти, психолози и др., за да можем да приложим комплексно лечение за пациента и съответно да постигнем максимален успех. Изключително важен за мен  е цялостния поглед върху човека, а не като на отделни диагнози.  

Да, категорично може. Медицината официално приема, че част от заболяванията са психосоматични т. е за тяхната поява и развитие, основна причина са психичните фактори. Това например са бронхиалната асма, язвената болест, хипертоничната болест и много други.

Моите разбирания са, че психичните процеси са водещи и играят основна роля при всяко едно физическо заболяване. Например една вирусна инфекция протича по-бързо и леко ако човек е с позитивна нагласа. Раните зарастват по-бързо, ако психиката е спокойна, а тялото релаксирано. Стойностите на кръвното налягане се понижават, ако се намали стреса и тревожността и пациентът се научи да се съобразява с лимитите на тялото си. Още повече-много заболявания не биха се развили, ако се вземат мерки по-рано, когато проблемът е още в полето на психиката. Т.е психотерапията може предотврати заболяване, да подобри физическото състояния при развито вече такова и да намали усложненията му.

Има и болести, които са тежки, с дълбоки корени на физическо или генетично ниво в човека. Тогава те на свой ред биха могли да предизвикат психически проблеми – депресия, тревожност, разстройства в адаптацията, когнитивни нарушения и др. В тези случаи психотерапията може да дойде на помощ, за да  минимизира тези вторични психически страдания, да помогне в приемането на реалността и откриване на стратегии за справяне в тази реалност.

Моето мнение е, че процесите,които наблюдаваме при боледуване от КОВИД и състоянието след преболедуване са силно зависими от психическото състояние. Натрупах значителен опит в работата си с преболедували от това заболяване, с преживели стрес при пролежаване в болница и борещи се с последствията от преживяното. Много е важно да знаем, че не сме безпомощни пред тази болест. Тялото ни има всички ресурси да се справи, но трябва да го подкрепим, успокоим и заредим с правилните убеждения. То има всички способности да преодолее бързо и т. нар. постковид синдром с  правилния комплексен подход.

Наблюдавам доста често, че срещата с КОВИД независимо чрез преболедуване или не, води до разгръщане на някакво тревожно разстройство – панически криз, посттравматично стресово разстройство, здравна тревожност, фобии и др. Психотерапията може да реши успешно тези проблеми. Предимство е, ако се започне колкото е възможно по-рано след появата им.  

Има няколко възможни причини да нямате подобрение след толкова положени усилия:

• Възможно е да не сте попаднали на подходящия за Вас психотерапевтичен метод. Осведомете се, потърсете това, което е подходящо за Вашето състояние.
  
  
• Също е вероятно да няма направена комплексна оценка на проблема Ви – т.е. той да бъде погледнат от всички гледни точки – семейство, родословие, ежедневие, връзки, работа, здравни навици, физическо състояние, нерешени конфликти, качество на живот и т.н. В такива случаи е възможно да е останало нещо скрито от Вас и терапевта.
  
  
• Друга причина би могла да бъде Ваша неосъзната съпротива към промяна на състоянието ви. Забележете дали не прекъсвате терапия тъкмо когато започва да се появява резултат.
  
  
•  Възможно е и да имате нереалистични очаквания от методите и специалистите, с които сте работили резултатът да се появи без да се налага и Вие  да полагате усилия. В този случай е нужно да си помислите дали искате да инвестирате тези нужни усилия в подобрението си, дали нагласите Ви не са дисфункционални по отношение на това какво Ви дължи животът.
  
  
• Може Вашият проблем да е наистина изключително труден за разрешаване. Тогава е нужно да имате много търпение и мотивация за работа и да не се отказвате когато стигнете до затруднение, както и ако се наложи да вземете трудни решения.

Малко вероятно, но е възможно ситуацията при Вас да не може да бъде разрешена. В такъв случай вариантът е да приемете, това което не може да промените и да се постараете да постигнете и оцените и малкото подобрение, което е възможно. Това би донесло също облекчение.