„Знам три неща, които лекуват – билките, ножът и словото“ Асклепий

Безспорно това е метод за лечение, облекчение на страданието и самоусъвършенстване. Човечеството го познава и ползва от хилядолетия, макар и не под това име. Психотерапията е имала неизменна роля при лечението на всяка болест в древността, дори е била условие за практикуване на медицина. Самият лекар е лекарството, но ако знае какво и как да каже на пациента. Терминът психотерапия е употребен за пръв път през 1872г. от D. H. Tuke в съчинението му “Влияние на духа върху тялото“.

Ето някои определения за психотерапията:

• „Психотерапията е всяко лечение, което си служи с психични средства, за да се бори с болестта.“ – Elden
• „Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход.“ – Rogers
• „Психотерапията е метод на лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите на живота.“ – Maslow
• „Терапията не е заместител на живота, а генерална репетиция за него.“ – Ървин Ялом

Психотерапията работи не само в полето на медицината при заболявания, но и в много други области и ситуации – взаимоотношенията, самопознанието,вземането на решения, адаптацията към нови обстоятелства, личностовото развитие и много други.

Как работи психотерапията?

• Терапевтът и пациентът са „спътници в пътуването“. Това е едно интересно пътешествие, в което имаме нужда от спътник с определен опит. А ситуациите, в които не можем и не бива да се справяме сами не са малко. Психотерапията активира механизмите за справяне и ресурсите, заложени във всеки.
• Път чрез естественото междучовешко общуване, емпатия и подкрепа.
• Самопознание.
• Тренинг за развитие и по-добро справяне.
• Търсене на решения и нови гледни точки.

Тя използва много методи. Познати са голям брой, само до 1960 г. са изброени 1200. Някои от тях са особено ефективни, а напоследък доста добре доказани чрез научни изследвания и проучвания на ефектите. Техниките могат да се разделят най-общо така:

• Сугестивни и рационални т.е. Изграждащи срещу катарзисни, отреагиращи, аналитични.
• Приложими в състояние на бодрост срещу приложими в хипноидни състояния.
• Индивидуални срещу групови.
• Водени от лекар срещу автометоди.

Психотерапията може да се прилага самостоятелно при някои състояния, в други случаи се налага комбинирането и с медикаменти. Има и заболявания, в които тя и само спомагателно средство.

Защо психотерапия?
Психотерапията, практикувана правилно няма странични ефекти, за разлика от медикаментите. Нейното действие е трайно, защото дава нови знания, модели за справяне и увереност на хората да преодоляват трудности, които неизменно съпътстват живота ни. Това не важи за медикаментозната терапия, чието действие се прекратява след спирането й (с малки изключения). По този начин психотерапията е ИНВЕСТИЦИЯ на човека в самия себе си. Подценяването на възможностите на словото да лекува и възстановява хармонията в човека през последните години като че ли се случва успоредно с развитието на технологиите и фармакологичната индустрия. С желанието да бъде бърза и ефективна, медицината предлага по-лесното и пасивно решение за пациента – хапчето.

До колко по-лесното е по-доброто…

Пасивните решения подтискат заложените в човека механизми да се справя, да се променя, да се усъвършенства и да бъде щастлив.